Най-важните новини са от медиите, но и за медиите

За всички, независимо дали са потребители на медиите или участват в тях, е полезно да знаят в "какво се забъркват", какви са условията в сегашната медийна ситуация. Падането на Re: Tv е неприятна изненада. Както се казва, оценяваш нещо, след като го загубиш. Падането на медията е още един лунен кратер в медийния пейзаж. Най-добре да се направи един "крос" с дистанционното, за да проличи колко лъскави опаковки и гонене на рейтинг има и колко малко алтернативност, важност и гонене на същността на проблемите. Само тук-там малко слънчеви петна, защото все пак знае, че без определени продукти продажба няма.
Финансираното на Re: tv беше прозрачно, журналистите - без маниерност на шоумени. Излъчваха се документални и разследващи материали. Re: tv единствена направи филм за показателното за съдебната система дело за убития в Париж Мартин Борилски. Перфектно, би казал някой. За разлика от медийната реалност, в която трябва да се оцелява. Без илюзии - хората зад Re:tv не са безпомощни (Иво Прокопиев, Иван Кръстев), но очевидно има по-силни от тях.
След като една алтернативна медия не може да оживее, какво се случва с алтернативните журналисти? Скоро Иван Гарелов каза, че неспособните, непознати на никого и неуверени хора са най-удобни за работодателите, защото рядко отказват нещо в името на принципите си.
С интерес и надявам се, не със съчувствие, ще следя съдбаната на журналистите, изпаднали от Ре: тв - Иван Бедров, Асен Григоров, Николай Чавдаров. Дано отново да правят подобни проекти, въпреки че - дали ще има такива?...




Ето и Пълният текст на съобщението от фондация "Граждански медии" с мотивите за затварянето на Re:Tv:

Преди почти две години решихме да инвестираме средства и усилия в създаването на гражданска телевизия, водени от разбирането, че публичния дебат има нужда от място, в което се съобщават важните новини и където се провеждат качествените разговори за проблемите на обществото и държавата.Със създаването на телевизията искахме да покажем няколко неща - че може да има прозрачна собственост и финансиране на медии в България, че и в българското общество има място за сериозна и независима телевизионна журналистика. Не успяхме.Телевизионният рекламен пазар не подкрепи нуждата от съществуването на подобна телевизия. В проекта до момента са инвестирани 9 млн. лева средства на дарители на фондация "Граждански медии", но тежката финансова криза направи финансирането на телевизията невъзможно за по-дълъг период по този начин.Недългият престой на Re:TV на телевизионния пазар показа и нещо друго. Има огромни бариери за влизането на нови участници и поради това няма конкуренция и разнообразие на мнения. Регулаторите и политическият елит системно през годините подкрепят свърхконцентрацията на телевизионния пазар. Разбиването на този порочен модел е ключово за българското общество и за обществения дебат, но се оказа непосилна задача за Re:TV.Взехме трудното решение да затворим телевизията. Смятаме, че е по-правилното пред това да оставим успешен екип и телевизионен продукт с добро име, да стане зависим от евентуално бъдещо неясно финансиране.Благодарим на журналистите и целия екип на Re:TV за желанието им да работят за проекта и усърдието, с което го правиха. Благодарим и на съмишлениците, които ни подкрепяха. И, разбира се, на десетките хиляди зрители, на които Re:TV ще липсва.Учредители на Фондция "Граждански медии", (едноличен собственик на Re:TV) Светослав Божилов, Иван Кръстев,
Иво Прокопиев

Лекция за Йерусалим

Йерусалим е един от най-коментираните градове в историята. Неговото значение е важно за трите най-разпространени религии - юдаизъм, християнство, ислям. Ето защо, смятаме, че е полезно да се говори за историята на града, значението му за различните религии, както и за мястото му в израело-арабския конфликт и международно-правния му статут.Дружеството за ООН в България ви кани на лекция, посветена на Йерусалим, на:~~~ 18 ноември от 18:00 в заседателна зала номер 2 на Софийски университет.

Информация от Руслан Трад, съорганизатор

Тип:
Образование - Лекция

На какво ме научи Набоков

Рядко мога да кажа, че книга може да промени нагласата ми към това, което ме заобикаля, към цветовете, предметите наоколо. Но цветното пеперудено мастило на Набоков направи странни неща. И мисля, че не се случва само с мен. “Другите брегове” на Набоков е стръмна, красива книга, изреченията в нея се стелят като пеперуден прашец по страниците – дълго и ярко. Пунктуацията му е като петна по крилцата на пеперуда, любимия му обект за научно изследване, и не се съобразява с канона.
Ако Набоков не беше писател, нямаше да имам нищо общо с неговия свят. Нямаше да подозирам за гигантската, земетръсна, плътна болка, която е изпитвал, губейки целия разкош, който руските дворяни са притежавали преди революцията.
Четях как като момче се е влюбвал, как е рисувал, заспивал, загледан в пръстена с елмаз на ръката на майка си, и се възхищавах на красивия му свят. После реших за себе си, че освен външно красив, той е най-вече красив благодарение на вътрешния му поглед.
Набоков ми напомни (всяко научаване било напомняне, по Сократ), да се вглеждам в заобикалящото. Да ценя предметите в стаята ми , които са неразривна част от моя живот. Научи ме да погледна кутията си за бижута с форма на жаба с рубинени крачета, бляскаво влечуго, седнало върху издута лилия, която обгръща пространството за бижутата си. Научи ме и да се вглеждам в студентския простир за дрехи, одеалото, старите рамки на прозорците. Научи ме една вечер, докато мислех за способността му да усеща цветовете, да се вгледам в лилавия цвят на роклята, с която бях навън допреди малко, и да почувствам яркостта на цвета в полумрака на стаята.
Вещите и техните форми, цветове и всичко друго, което създаваш от образа им, жестовете, контурите. Всичко това е важно. Мислите са крехки, но живи стъбла на случващото се – удоволствието да го осъзнаеш, ми припомни порасналия в разкош и внимание и приземил се като катастрофирал самолет в живота Набоков. Харесвам неговите пеперудени крила, от които стечението на обстоятелствата безмилостно изтърсва прашеца, те са запазили достойнството си, аристократизма, странното съчетание от педантичност и разкрепостеност на духа. Строгият поглед, който гледа зад кръглите очила като поглед на скалпел ме смразява, но ми се струва интересен. Когато зачитам романите му, чувам дишането му някъде между редовете - естетическото, защото етическото му "дишане" се усеща по-рядко и е по-надълбоко. Най-важното, на което ме научи е да се уча и доверявам повече на собственото си усещане за естетика. Няма как да грешиш, когато пишеш за нещо, ако смяташ, че то наистина е красиво за теб и има принос в осмислянето ти за света.