Чичо Митко тамън се беше настанил удобно на масичката в местното кафе, когато заглавието във вестника пред него придърпа като с въдица вниманието му. Бойко Борисов бил на посещение в Германия и там премиерът на дълго и на широко обяснил как стоят нещата в България. Чичо Митко се огледа доволен, че ще може да сподели на някой мъдрите си разсъждения относно политическата обстановка в родината.

За негово съжаление по това време в кварталното кафенце (тип кръчменце) беше само сервитьорката Стефка и някакъв неин приятел състудент. Чичо Митко според своите възгледи заслужаваше далеч по-голяма аудитория, но нямаше как и с тази щеше да се примири.

- Ей, мушмурорковци, видяхте ли, че бат` Бойко бил в Германия, бе ?

Стефка пределно ясно си даде сметка, че това бе началото на края за приятния следобед …

- Слушайте сега какво е казал човекът – рече чичо Митко и зачете на глас, като много силно се напъна за да изглежда горе долу като Бойко Борисов и да му докара гласа – „С отвличанията имаше огромен проблем, с магистралните грабежи - също. Затова първо с тях се захванахме. Едва когато започнахме да ровиме убитите и труповете по полетата, хората повярваха, че всъщност сме достигнали до едни от най- кървавите групи в страната” … „Ние в момента разкриваме поръчкови убийства. Отиват и показват: “Ей тука в тая ливада има труп, ей тука някъде го копахме”. Колегата Цветанов с един багер копае и вади трупове!”.

Мощен смях прекъсна чичо Митко. Състудентът на Стефка – Галин - очевидно не споделяше страхопочитанието към премиера и се забавляваше искрено от театрално предадения цитат.

- Какво се смееш, бе, младеж ? – неразбиращ липсата на аплаузи от страна на младите и обезпокоен от неочакваната реакция запита чичо Митко.

- Ма тоя вярно е по-голям борсук отколкото си мислех – през смях занарежда Галин – търчал по полетата да рови трупове с багер. И това го дрънка насред Берлин!? Чудя се - как са го превели тамошните ?

Чичо Митко за първи път се замисли над немския превод и как ли наистина на един западен език би трябвало да звучи „ровиме трупове по полетата с багер”. После обаче се намръщи. Какво значение има как звучи на глупавия западняшки, като на него съвсем в рамките на нормалното си му звучеше ? Той в кръчмата така си говореше. Сигурно и в немските кръчмички, докато гледат Левски – ЦСКА, така си говорят, помисли си чичо.

- Ти не се грижи как са го превели, те си знаят хората, учили са – скастри го чичо Митко - И е много прав Бойко! Като изровиме труповете всички се шашват.

- Да, бе, сто процента от импровизираните гробове по местните пасбища си дадохме ясна сметка за сериозността на отвличанията.



Чичо Митко подмина тази забележка поради две причини. Първо – не разбра точно какво каза младежът, второ – Бойко знае. Продължи по-нататък с лекцията, но вече без изразността от преди.

- “Не е едно и също да имаш граница с Франция или Австрия и да имаш граница от едната страна - Русия, Украйна, Чечения, Грузия, оттатъка - Молдова и Украйна, а от другата страна - Сърбия, Косово, Черна гора, Албания, Хърватия… Структурите на организираната престъпност във всичките тези изброени държави са много, много сериозни!” Хм .. прав си е човекът – много са ни калпави комшиите.

- Чичо, какви граници, бе – тука вече и Стефка не издържа и я напуши смях – Украйна, Хърватия, Грузия …

- Ма той сигурно се движи по картата на България при Симеон Първи – също се смееше от другата страна Галин …

- Е, добре де – нали пак сме близко – ядоса се чичо Митко – те като са калпави и ние ще сме калпави, щото те са калпави !

- Добре де, чичо, може ли да отидеш в Берлин като премиер на една страна и да не и знаеш поне границите с кои държави са ? – запита го Галин.

Чичо Митко за първи път в живота си си даде ясна сметка, че дори политик, който говори като обикновен човек, има възможност да сбърка понякога. И все пак – имаше много логика, че са ни виновни руснаците, украинците, грозинците, албанците, молдовците, чеченците и сърбите.

- Виж, хлапак, малко трябва да пораснеш и тогава ще ги говориш тия неща – започна поучително чичо Митко – ти сега гледаш там разни карти и такива, ама тука е съвсем друго нещо.

Чичо загледа по-надолу из страницата за да потърси още някой величествен цитат на премиера. Изпитваше остра нужда да защити собственото си убеждение, че е добре на власт да има някой, който говори като него, но е облечен в костюм и носи вратовръзка.

- А, вижте това - “Не искам нито хубавото, нито лошото от другите. Искам да носиме цялата отговорност ние сами и българите да знаят: ако сме добри - това сме ние. Ако не - такива шменти-капели като предишното правителство няма!” – ей туй искам аз, да няма шменти – капели ! И вижте - и за корупцията говори - “Ние слагаме кепенците на всичко. Отваряме-затваряме, докато можем!”

Пронизващият звук от нокти по стъклена маса направо сряза чичо Митко в сърчицето. Не от шума, усещаше, че и този аргумент не е минал при двамата младежи отсреща и че само след миг ще излеят нова порция сарказъм върху Бойко Борисов. Студентите драпаха по масата, а лицата им бяха червени от избилия като пара през параходна свирка смях.

- Бас ловя, че на преводачката са и дали извънредно пари за „шменти-капели” и „кепенци” !

- Бас ловя, че това е последният и превод на политическа визита от България !

- Бас ловя, че немците са се щипали, че да не се разсмеят !

- Бас ловя, че Дойче Веле са ударили рейтинга в тавана !

В тоя момент в кафето влезе дядо Алеко, дето живееше в отсрещния блок и идваше редовно по това време за да пие една бира. Идеален момент за чичо Митко да измести темата.

- О, здрасти, Алеко. Какво стана, върна ли се синът ти, нали командировка беше ?

- Не, ама тия дни ще си дойде.

- А той къде е тоя път ? – полюбопитства Стефка.

- В Германия е.





Вижте кой е чичо Митко тук.