Протакване

Да не се накаже една несправедливост е равносилно на това да се потвърди, а няма по-голяма несправедливост от убийството. От морална гледна точка това е тънкият, заострен връх на пирамидата на престъпленията. В закона съществува един вид тежко престъпление – убийството, извършено по особено жесток начин. Именно по тези дела в България изникват редица проблеми - резки обрати, честа смяна на адвокати и други “екстри” на правосъдието. Делата са са не просто сложни, с времето те се усложняват. Доказателствата се разпиляват, свидетелите забравят на какво са били свидетели. Ако има присъда, тежестта на престъплението често не отговаря на тежестта на присъдата. Понякога се случва и нещо положително - съд на по-висша инстанция да върне делото за разглеждане, какъвто беше случаят с делото на убития във Франция студент Мартин Борилски. В момента се гледат делата за смъртта на студента Стоян Балтов, на Кирил Въжаров и Васил Александров, които бяха наръгани с нож на Стамболийски край Великден. Тече и делото по случая с Радостина Евтимова, убита жестоко във Варна. Би трябвало да следим много внимателно какво ще стане с тези дела и най-вече - дали аргументите за всичко, което става с тях, са оправдани.
Случаят “Стоян Балтов” причини много вълнения. Причината на протестите не беше делото, тогава то не беше започнало. Случилото се обаче беше старт на осъзнаването на проблемите. Това беше предчувствие какво може да се случи с незапочналото още дело. Протестите, започнали от студентите, преляха в граждански и в размирици между полицаи и граждани. Може би сега само студентите се вълнуват от това, че делото започна това лято и веднага беше върнато заради противоречия в разследването. От петте извършители подсъдимите са само двама. Майката на единия обвиняем с негодувание напомни пред медиите, че има и други, които са извършили престъплението. И с право – ако има справедливост, тя трябва важи за всички. Интересен детайл е, че адвокатът на близките Стоян Балтов е едновременно адвокат на обвинямия по делото за убийството на Радостина Евтимова.
Склонни сме да смятаме, че магистратите не си вършат съвестно работата. Отделните случаи на мудност и корупция са показателни, но факт е, че съдиите и прокурорите прилагат инструмент, даден им в определен вид – законодателството или по-точно - наказателнопроцесуалния кодекс. То поставя бариери, с които кой знае защо съдебната ни система не се бори истински. А юридически "невъоръженото' око естествено вижда само симптомите на проблема.

Едва ли ще е преувеличение, ако се каже, че законодателството в България е толерантно към престъпленията. В сегашния му вид то създава комфорт за адвокатите. И за тези, които те обслужват. “Едрите риби” адвокати с едно спечелено дело мога да си купят много неща. А близките на пострадалите купуват надгробни паметници. В началото на месец октомври впрочем приятели на Радостина сложиха плоча с нейна снимка пред варненския съд.
Послание за наказаумостта няма. Неотдавна излезе промяна в закона, според която ако обвиняемият извърши самопризнание, присъдата му се облекчава. Ясно е, че когато обвиняемият види, че доказателствата се трупат и недвусмилено говорят за вината му, ще прекрати мълчанието си. Така делото приключва с една многократо по-лека присъда. Близките естествено са най-потърпевши. Но потърпевши са и всички, които искат справедливостта да бъде фактор в живота им.
Известен повей на промяна има. Майките на Васил Александров и Кирил Въжаров възнамеряват да основат гражданско сдружение за близки на жертви на престъпления, които търсят справедливост. Това ще бъде като пробив в неразораната земя на забавената справедливост.

Интересно е какво ще се случи с тези знакови дела. С делото за убийството на Радостина Евтимова, със Стоян Балтов, Кирил Въжаров и Васил Александров и Мартин Борилски. И за Европа е интересно какво се случва, тя отсъжда според развоя на тези знакови дела. Франция вече публично е обявила възмущението си по случая Мартин Борилски и се готви за успоредно дело във Франция.
Тези, които правят законодателството, не разбират от неща като майчини сълзи. От сълзите се вълнува обществото, но като че ли все още недостатъчно. За да има резултат, майчините сълзи трябва да се превърнат в бели плакати, в протести пред съдилищата, когато поводи за протест има. Тогава може би безименните в парламента, които дават законодателството в ръцете на магистратите в този вид, ще се уплашат. Защото ключ към сърцето не винаги може да се намери, но ключ към страха от обществените вълнения -да.