Мадона развращава младите. Греховността, струяща от материалното момиче, даже потопила корабчето-младенец в Охрид според скандализиран поп. Безпощадната анатема е на българската църква.
Добре де, ама присъствали разказват, без да им пука, че по време на шоуто във въздуха витаело усещането за някакъв особен трансцедент, възхитените погледи на тълпата се отправяли до предела на нощното небе и екзалтирани намирали там краен смисъл – така или иначе сцената била като космически кораб, саунда умопомрачителен, Мадона вдъхновяваща и безподобна като Марадона, случила се велика нощ...
Два месеца по-късно догмата и светските вълнения още тръпнат покрай изпълнението на съзвездието в София.
Случката от края на август е всъщност една малка вселена, интересна заради разноликите послания и впечатления, заради психологията на нещата, например на това Нещо: процеса на въздигане на личността над и отвъд масата. За какво иде реч? За тоталния феномен, проявил се отново и тук, на отношението между артиста и публиката, идола и масата, този с таланта и парите и онези с крясъците и въздишките. Човек наистина може да си зададе въпроса как Мадона приковава блесналите погледи, веднъж царствено изтегнала се на стол, инкрустиран с диаманти, после на четири крака като вечна съблазнителка, след това пееща популярно парче... Как има властта да стаи в тишина и трепетноболезнено очакване тълпата, преди да я вдигне във въздуха. Защо по дяволите стегнатият й задник е пътуваща забележителност, защо хората зарязват подаръка на детето, за да имат билет, как така феновете опъват палатки наблизо дни преди концерта, а в заветния час се бият за първите редове... И защо в края на краищата никой не страда яростно заради престъпното закъснение от повече от час.
Мадона, милата, поименно и именито, е сама по себе си бунт срещу догмата, която позволявя само Един да пълни стадионите, умовете и сърцата. Но тя пък някак е успяла да удържи шумна победа в живота си, установила е всемогъщество или поне надмощие над другите, има ги, макар и досущ като тях понякога да се прозява уморено и да пропилява неделите си.
Огромен е човешкият капацитет, който готви шоупрограмата при всяко издание от турнето. Това са всички безименни герои, които блъскат ден и нощ за повече или по-малко пари. Хората, които цялостно осигуряват внушителния ритуал на Мадона, в Марсилия даже няколко човека бяха пренесени в жертва.. Това са невзрачните работници от страните-домакини, студенти, момчета за всичко, които тикат кейсове наляво и надясно, интернационалната спецгрупа, която дни наред монтира невъзможната арена на представлението, тираджиите, които пушат нервно отвън, дизайнерите, които облицоват канапето в шатрата на звездата... Това са разтропаните люде, които не знаят умора и не слушат Мадона, но я правят с отверките, ръкавиците и каските си.
После Тя слиза от черен Кайен, облечена в семпъл анцуг и бейзболна шапка, една жена на петдесет. Следва саундчек, грим, няколко стълбички до сцената... друг човек. Повече от човек. Прави го постоянно, все едно пуска водата в тоалетната. Тронът величествено я иска в обятията си...
Оглушителен рев.
Мадона уверено върви по стъпките на Джако, който със смъртта си вече изпълни фундаменталното условие да стане безсмъртен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар